Георги Лимонов,майстор на камбаната:
„Вашата камбанка излиза някъде около Ре”

       

В материала, който слагаме за камбаната, се слага 80 процента мед, за да бъде меден звукът, а за да бъде благ, слагаме 80 процента калай.
И разни други мерудии за нюанси вече на това.
Това е основната смес. Има си фирмена тайна, какво точно се слага, но това е основното.Ние слагаме 20 процента калай. Това си е рецептата на Велеганови от край време.

Освобождението на Пловдив от турско робство е посрещнат със звън на Велеганова камбана. Но тя не е запазена, фактически не се знае какво е станало с нея. Една кръчма в Пловдив, която носи името Камбаната, над нея е църквата Света Богородица, там на един салкъм, това е турска дума, е била окачена камбаната и ударена за първи път.
Така че преди мене има три поколения, даже четири, които се занимават с този занаят. Но камбанолеярите, които са асъл най-добрите, са 3 поколения.
Нали всичкото е човешка направа, но въпросът е откъде ще тръгнеш, от каква височина.Все пак ние имаме привилегията, че разчитаме на поколенията преди нас.

Технология няма никъде писана.Всичко е устно. Предавано е устно. И затова няма изтичане на информация. Така е останало. Когато моят тъст ми предаде тайните, защото той ме въведе в този занаят, условието е, че ще го предам на сина си. Това беше условието.
С много опит, сменяли са форма на камбана, за да се получи най-доброто.
Най-старите камбани, на които стои името на Лазар Д.Велеганов, те са малко по-издължени, малко по-особена е формата. Докато тези форми, които сега са създадени, са някъде от 20-те години,от Благо Велеганов.

Имаме в един манастир 9 камбани, от 2.5 до 20 кг, които са тонирани в си бемол мажорна гама, и си ги бият на празници.
За стогодишнинана на априлското въстание моят тъст, лека му пръст, прави копие на Клисурската камбана, историческата, която е оповестила въстанието. Сега камбаната на дядо Лазар, която е точно копие,  тя е на камбанарията и бие, а оригиналната вече е в музея.
Петте камбани, които са отпред на Асамблеята Знаме на мира, „Питат ли ме дей зората”,  са също наша работа. Вътре трябва да има една камбана с деца от най-различни националности. Това е на асамблеята от дядо Лазар подарък. И една скурптурка направи фигурките на хорото.
Това са по-известните камбани, които са правени до 89-а година.

Вярно е, че за тази Клисурската камбана, на дядо Лазар му платиха някъде, само за труда, половин апартамент, голям, можеше тогава да си вземе. Направете сметка сега, трябва да направя около 50 или 100 камбани.
В Англия ако отидем да работим, ще сме по-добре платени, 5-6 или 7 пъти.

Поначало фирма Велеганов почти няма място, където да няма камбана. Говори се за 400 камбани, направени от дядо Благо Велеганов, но те са много повече. А ние сме направили над 400 тук, за последните 15 години.
Сега в момента правим за Одрин камбана, за Св.Св.Константин и Елена църквата. Преди това също една камбана, която отиде в Турция, необичайно е, но и там има християни.
За Западните покрайнини има две-три камбани, но основно си вървят за България.

Като се започне, някъде около месец и половина, два се прави камбаната. Зависи от времето. Въпрос на технология.
За всяка камбана се прави отделен калъп.
Така че тука не се бърза.

Всяка камбана излиза с някакъв тон. Колкото е по-голяма камбаната, толкова тонът е по-нисък. Ето например тази камбанка излиза някъде около Ре.
Когато се изчисти, може са падне с половин тон,повече или по-малко.
Може да има и по-висок звук, но е за  сметка на самата камбана, вместо да звъни 100 години, ще звъни 50. Няма смисъл. За да стане този тон с този обем, аз трябва да я направя по-тънка, да я изтъня, щото това си е бой, удрянето с езика, си е голям бой, вие как мислите…
От езика  зависи силата на звука, ако е малко езиче, няма да има сила да удари, и те езиците са различни пак.
Тази камбана е около 40 кг, тя излиза някъде около Ла.
60 кг излиза някъде около Ми.
100 кг излиза някъде около До.
Има звукови честотомери, коити измерват звука.Днес сме 21 ви век.
Аз понеже съм се занимавал с авиация и самолетни мотори и съм оглушал. Докато дядо Лазар той си беше музикант, си знаеше. Някога е имало камертони, сверява се, още имаме камертони, вкл такива като свирка. Но не ги ползваме, държиме ги като музейни реликви, да знаем какво е било.Защото сега има други методи.

Хубавото на тази работа е, че човек вижда плода на своя труд, камбаната готова, когато я слушаш. Не винаги може да се изпълни това в човешкия живот.
Макар че това е от кратките радости, и те са от значение.


       

2 август 2008
В разговор с Методи, Мариана, Диана, Албена
Пловдив

фотографии Албена Ковачева