Петдневен експериментален уъркшоп в Бела речка, който проблематизира междукултурни и социални специфики на работата върху паметта. Срещата събира 15 артисти, изследователи, активисти от Турция, Румъния, Полша, Чехия, Германия, България и САЩ. Дискутирани са различни случаи в отделните страни, личния житейски опит в тоталитарна среда, културни и артистични практики. Неформалните аспекти на срещата включват посещение на ресторанта “Сталин” до Клисурския манастир, музикални импровизации и танци и др.
Селекция на най-интересните представени и дискутирани теми:
- Контра-образи за миналото в музиката и филмите на ГДР – Клаус Льозер и Александър Пелеман, Германия;
- Кураторски и артистични практики спрямо призраците на миналото в Източна Европа – музеи, галерии, изложби – Светлана Казаларска;
- Йозеф Бойс и неговите Wirtschaftswerte (икономически ценности) като произведение на изкуството;
- Военният преврат в Турция през 1980-а и влиянието върху обществото – Адем Мурат/Зеки Чоскун;
- Нови културни места за паметта – Сейни, Полша/Бела речка, България – Кшищоф Чишефски, Диана Иванова.
Поставени и дискутирани бяха следните въпроси:
- Кои сме ние и защо сме тук?
- „Привилегия“ ли е да си живял в тоталитарна система?
- Какво означава да имаш личен тоталитарен опит?
- Какви са личните ни стратегии за „справяне с миналото“?
- Как изразяваме на собствените си езици „справяне с миналото“?
Имаме ли „общ“ тоталитарен опит?
Be First to Comment