1989 – НАЩИТЕ МЕСТА НА ПАМЕТ
Фестивалът в Бела речка тази година ще бъде
от 22 до 24 май (петък-неделя)

Темата на фестивала ще бъде: 1989 – нашите места на памет

Очаквай подробности през март, но мисли отсега да дойдеш и донесеш със себе си поне две неща:
-    книга, която смяташ, че помага да се разбере времето преди 89-а и която искаш да подариш на библиотеката на комунизма, която започваме да изграждаме от сега
-    някаква семейна фотография от 89-а, от твоето семейство

Идея: През 2009-та отбелязваме 20 години от 1989-та – годината на голямата промяна и края на комунизма. Но - знаем ли какво в действителност се случи през 89-та? Къде са следите от 89-та в нашите градове? Има ли как и откъде младите хора в България да научат за 89-та?  Колко младежи знаят, че именно през тази година е започнал процес на драматични политически и икономически промени, засегнали пряко съдбите на техните родители? Колко родители са споделили собствените си истории със своите деца?
Всички тези въпроси заслужават да бъдат дискутирани и да намерият своите отговори. Особено в Северозападна България, където 1989-та се възприема повече като травма, отколкото като импулс за развитие.

Цел: Основната цел на този проект е да започне тази дискусия и да постави в центъра й младите хора. Ученици от четири града в Северозападна България, заедно с учители, експерти и артисти, трябва да открият „своите” следи за 89-та, тези места, които пазят спомени от 89-та година и по един артистичен начин да направят тези следи видими за всички – жители и гости на тези градове.
Как ще се случи това?
-    Като изследваме и установим по места как младите хора днес се свързват с близкото минало;
-    Като провокираме личен интерес у младите хора към темата 1989 и желание у тях да питат, да задават въпроси за 89-та;
-    Като въвлечем тези млади хора, които не са били родени тогава, в интересен разговор с техните родители и съседи за личните им емоции към 1989-та;
-    Като проучим как се преподава историята на близкото минало в българските училища.

Дейности: Проектът предвижда четири екипа да работят самостоятелно в четири града – Видин, Монтана, Враца и Вършец. Всеки екип ще организира изследователски уъркшопи. Резултатите от работата на екипите ще бъдат представяне периодично в хода на проекта: през май в рамките на фестивала Козе мляко в Горна Бела Речка и в София в края. Кулминацията е създаването на музеи на открито в четирите града – музеи, които ще представят нагледно и по артистичен начин следите на памет за 1989-та, които учениците са открили.
Проектът предвижда и лятно училище в Бела Речка, в което ще участват ученици и от четирите града. Те ще подготвят театрално представление на база на най – интересните истории за 1989-та. Пиесата ще бъде представена в рамките на дните на Вършец през август.

——————————-
какво е GOATMILK:
——————————-

място за срещи и разговори в областта на паметта и спомените на хора, които обикновено трудно /или изобщо не/  се събират (като хората от бела речка , артисти, журналисти, изследователи от Европа, хора , които обичат планината, простите неща,  прясно сготвената храна, компютрите, козите, интернет и разни  други)

историята: Идеята за фестивал на спомените се ражда спонтанно - на 11 септември 2003 с една международна среща на  съмишленици от 6 държави, на която след разговори с местните хора за живота им всички решават, че трябва да се върнат пак, за да продължат да разговорят. Първият фестивал на спомените GOATMILK се случва през май 2004 година. Датата е избрана заради събора на селото, който е тогава.  Името се дължи на разни неща  – първо, в Бела речка се прави чудна козя извара и козите са повече от хората, второ – козето мляко е най-чистото мляко след майчиното, а това, което всички търсим чрез спомените и разговорите, е някаква собствена автентичност, чистота на живеенето. Имахме  няколко общи тези или по-скоро интуиции – че това, което ни измъчва наоколо, е не толкова бедността, колкото “неавтентичността”, че спомените са тези, които могат да ни върнат към нашия автентичен Аз, но за да се случи това “връщане”, са нужни специални “места”. Не харесвахме и не харесваме съществуващите “места за спомени”.Бела речка беше нашият опит да дадем живот на едно ново “място за паметта” – място на свеж въздух и разговори, където всеки е приет /поне докато тече фестивалът/. Разликите между нас наистина могат да бъдат огромни, както и нашите спомени, но дали това фундаментално ни разделя? Непознаването на историята на другия и забравянето на собствената често са в основата на игнорирането, а  така се  раждат и  предразсъдъците.

цел: Една от нашите цели е да стимулираме рефлексия за това – как се раждат различията в отговор на местните условия? Как помним като индивиди и забряваме като общества? На какво ни учи частната история? Може ли  работата върху паметта да не бъде травма, а занимание, което ни сближава и ни носи радост?

Още въпроси:
Мислиш ли, че споделянето на спомени е начин да бъдем автентични? Дали автентичността няма да се окаже поредният мит? Теб вълнува ли те това?