Проектът проследява промените в четири български града през 20-те години след падането на Берлинската стена. В центъра са младите хора, които не са били родени през 1989-а.
Процесът на търсене на следи и промени се случва през личните истории на родители, баби и дядовци, съседи. През лично изследване на случилата се, случващата се донякъде и на неслучилата се промяна. И накрая, през творческо означаване на тези места на памет (по Пиер Нора) – дома, улицата, училището, паметниците, които пазят следите на личните истории и на историята на всекидневието и превръщането им в музеи на открито.
Методологията на работа с ученици горен курс в четири училища в Северозападна България – Видин, Враца, Монтана и Вършец, е базирана на комбинацията на три фактора. Първият е творческият подход – активното използване на езика на изкуствата осигурява среда, в която и младите хора, и техните родители, се чувстват защитени. Вторият – работа с личната история и историята на всекидневието – те дават възможност на младите хора да съпреживеят историята на своите семейства и да намерят себе си и своя град в „голямата” история. Третият – съвременните изразни средства – камери, компютри, графити, които младите хора използват, за да маркират своите градове, превеждат „скучната” историческа материя на техен собствен разбирам език.
За педагогическата част на проекта – изданието „1989 – Места на памет в Северозапада – преподаване на близка история и приложен театър“ с автори Мариана Асенова и Крис Болдуин, виж тук. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust).
Be First to Comment