GOATMILK 2020 online

ФЕСТИВАЛЪТ НА СПОМЕНИТЕ GOATMILK ОНЛАЙН!

22 – 24 май 2020 – запазете датите!

Приятели, съмишленици, гости и участници,

Отне ни време да анализираме ситуацията у нас и в света и да преценим дали и как да случим 17-тото издание на нашия фестивал. Признаваме си, че имахме нужда от време, за да решим дали да отложим събитието или да потърсим варианти да го проведем в новата ситуация на затворени граници, отменени полети и забранени събирания на хора.

Решихме, че енергията на 16 поредни години заедно в Горна Бела речка, е достатъчно силна, за да се случи фестивалът за първи път различно – изцяло онлайн. Вярваме, че именно тази енергия може да събере отново голямото семейство на GOATMILK от всички точки на света.

Очаквайте „Рефлексии – назад и напред“ в специалната програма, която ще обявим в началото на май на сайта ни!

РЕФЛЕКСИИ – НАЗАД И НАПРЕД

Живеем в бързо време. Време на движение. Реално и виртуално. Пътуваме свободно, работим по целия свят. Местим се от град в град, от държава в държава. Напускаме дома си по собствено желание, но и по принуда. Откриваме нови места, в които оставаме, живеем, напускаме.

Как това бързо време и това движение променят възприятията ни за принадлежност? Какво ни мотивира да участваме в това движение? Успяваме ли да се запитаме къде отиваме и какво търсим?

Срещата на група доброволци в търсене на спомените на местните хора през 2003та година се превърна в международен Фестивал на спомените Goatmilk. По онова време всички жители на селото имаха нещо общо – те бяха родени там, бяха напуснали селото, за да живеят и работят във Вършец, Враца, Монтана или София, бяха се пенсионирали и се бяха върнали обратно в Бела речка.

17 години по-късно картината в селото е напълно различна. Голяма част от хората, които срещнахме тогава, си тръгнаха завинаги през годините. Внуците на някои от тях пораснаха и имат собствени причини да прекарват време в селото. Фестивалът привлече нови хора, без родови връзки със селото, от София, Канада, Съединените щати, които  купиха  къщи в Бела Речка.  Други местни хора се пенсионираха и се върнаха тук от големите градове.

Всичко това ни провокира да се върнем назад и да се вгледаме напред. Какво се случи през тези 17 години? Как смяната на поколенията и новите отношения в селото (чужди/свои) промени картата на днешните настроения и мечти?