ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС: В КАКВО СЕ ПРЕВЪРНАХМЕ?
Изминалата 2020 ни промени. Всички. Останахме си вкъщи. Рязко спряхме да пътуваме. Скрихме се зад маски. Работим, учим, готвим, гледаме театри, концерти и спортни състезания у дома. Когато се срещнем случайно на улицата, избягваме да се ръкуваме, камо ли да се прегърнем или целунем.
Приехме за нормално съвсем доброволно да се откажем от свободи, които до вчера смятахме за неотменими.
Големият въпрос, който ни вълнува тази година е „в какво се превърнахме“?
Сгъстеното време у дома – с партньора, с децата, с родителите, направи ли ни по – близки или изкара на показ неразбирателство и имитация на взаимоотношения?
Наситеното присъствие в онлайн пространството, което измести реалния работен процес, превърна ли ни в екип или изведе несходства и подозрителност един към друг?
Ученето онлайн вкъщи, защити децата и учителите или заложи проблеми, които утре армия психолози трудно ще разреши?
Редките ни социални контакти на живо, помогнаха да се опазим физически здрави или разрушиха и без това крехките ни приятелства?
Кои сме днес, какви сме днес? В какво се превърнахме? Това са въпросите, които задаваме тази година на Фестивала на спомените „Козе мляко“.
Снимка: Лидия Кулекова
Be First to Comment