ХРАНА, МУЗИКА, ПРИРОДА

#Centriphery

Посоки на артистичните изследователски работилници

Ако мислим за периферия, представяме си Горна Бела речка. Ако мислим за център, за собствен център, представяме си Горна Бела речка.

Тук няма къде да спиш, няма къде да ядеш. А всеки, дошъл по някакъв повод, иска да се храни и да пренощува в селото.

Защо? Има много възможни отговори. Част от тях открихме в хода на безбройните ни срещи с местните хора в продължение на четири години. Тук има природа, има храна, има музика, има движение, има живот, има особена атмосфера, която човек може да почувства, само ако дойде на място.

Серия първа: Великото навън

Природата е първото нещо, което човек усеща още с влизането в селото. Сякаш планинските хълмове са прегърнали малките къщи и дворчета. В тези хълмове и пещери се крият десетки митове и легенди за скрити завинаги съкровища.

С поредица от работилници с местни хора, гости, малки и големи, търсихме скрити съкровища и нови начини да учим в природата. Открихме, че навън е метафора и провокация да излезем от собствените си клишета за това какво е образование, процес на учене, какво е истински  важно за нас като възрастни и смислено за децата, които растат.

Истинските съкровища откриваме като следваме системата на природата – сезоните, дърветата, птиците, водата, въздуха, небето, звездите, билките, горските гъби и горските плодове, буболечките и мравките. 

Серия втора: Храната разказва

В процеса на разговори специално внимание получава храната. Спомняме си за сезонното хранене на нашите баби и дядовци с локална, сезонна храна – прясно приготвена или ферментирала, за да бъде естествено съхранена.

За храната е казано всичко и нищо. Храната е част от културата на мястото и на хората, които живеят там. От историята му, от географията, от климата и особеностите на ландшафта. Храната е едновременно колективно преживяване и много лична емоция. Храната е личната ни история и отключва спомени за моменти и хора, които са далече в детството ни, но продължават да ни вълнуват. Храната е поминък. Храната е здраве. Храната е забавление и удоволствие. 

… истории от готварските тетрадки 

„Помните ли готварските тетрадки на мама и баба или, макар и рядко, дядо? Ръчно записаните рецепти на кексове, торти, печено телешко или баница с лапад? Рецепти с женски имена – кекс леля Роза или маслени сладки Пенка? Рецепти за празници – рождени и имени дни, нова година, Великден, разменяни най-често на откъснат лист хартия или диктувани по телефона …  Искаме да разкажем и запазим тези интимни и ценни дневници от времето на позабравения “соц”.  Те са парчета история за нашите семейства, за майки, баби и дядовци, които в условия на постоянен дефицит на продукти, с фантазия и любов приготвяха уникални вкусотии, по които и днешните деца въздишат.“ 

Серия трета: Музика, музика!

Духовата музика е запазената марка на Северозапада. Затова и артистичните изследвания нямаше как да пропуснат музиката. С музиката идва и движението – от традиционното хоро, до съвременния танц. През годините на проекта Сентрифери площадът и салонът на читалището станаха учасници и свидетели на поредица от хора, ръченици и работилници за съвременен танц.

Финал (за сега)

Историята на проекта Сентрифери в Бела речка започна в началото на 2019-та година. През май, по време на фестивала на спомените Goatmilk екипът от артисти се запозна с местните хора. Последваха лични истории за любови и сватби. Дискусии за истории от времето на комунизма. Образът на сватбата през 2021 се разви в историята за обетите към мястото, което обитаваме. Сватбата не е само вричане на двама души. Сватбата обединява в едно всичко – и природата, и музиката, и храната. Както животът, независимо дали го мислим в периферия или в център.