#Centriphery
СЕНТРИФЕРИ ВЪВ ВЪРШЕЦ, БЪЛГАРИЯ
МОЛЯ ТЕ, КАЖИ ДА!
ЗВУЦИ И ИСТОРИИ ОТ ВЪРШЕЦ
Обичате ли Вършец?
Обича ли ви Вършец?
Продължителност: 24 мин.
Място: Банско Казино
Време: 2 септември., 2021 // 20:30
„Моля те, кажи Да“ е творба в рамките на артистичния проект Centriphery, продуцирана от Фондация за нова култура и Фестивала на спомените GOATMILK 2021 г.. Аудио работата представя изследванията на четирима международни артисти – Райна Тенева (България), Branka Cvjetičanin (Хърватска), Kalin Serapionov (България), Фред Невче (Франция).
С участието на Георги Найденов, Ваня Петрова, Марин, Александър Колев, Цвети, Данай, Пепи, Димитър и много други. Благодарим ви!
+++++
Връзката ни с града е лична. Обикновено се срещаме с града от гледната точка на пешеходците и това се случва всеки път, когато излезем в публичното пространство. Преживяваме пространство и време, архитектура, урбанизъм – в контекста на колективното минало и настояще и, най-абстрактното от всичко, на атмосферата. Всеки ден сме в нашата си хореография и с времето тя се превръща в рутина, която формира целия ни живот. Градовете в много отношения са наше огледало, връзката с града е лична. Това винаги е гледната точка на пешеходците и това се случва всеки път, когато излезем в публичното пространство. Преживяваме пространство и време, архитектура, урбанизъм във връзка с колективното минало и настояще и най-абстрактното от всичко, атмосферата. Ние правим нашите ежедневни хореографии и с времето те се превръщат в рутина, оформяща живота ни. Градовете ни отразяват по толкова много начини, но понякога местата са „заседнали във времето“, без да имат ясна визия какво да е бъдещето.
Обещанието към град Вършец е да се грижим, ценим и обичаме – в добро и в лошо, в бедност и в богатство, в болест и здраве, да обичаме, ценим и да се вслушваме един в друг, докато смъртта ни раздели, по смисъла и кодекса на Знанието и Любовта. Новият мит за Вършец е на път да възкръсне с магическата стихия на водата.
“Моля те, кажи ДА” и се потопи в звуците (и бягствата) на Вършец!
ЗВУКОВА ИНСТАЛАЦИЯ (бягство от) на Вършец – транскрипция на български език
Моля те, Вършец, моля те
Къщи от 50-те,
Централна алея без край,
Елегантно оформени прозорци,
Всички тези бягащи линии.
В разгара на лятото,
Мека, бледа светлина,
Припомня красивите години
на вашето термално минало.
Роял Банско Казино,
Столова под верандата,
Чувам ромоленето на водата,
от „Булеварда“.
Под илюминациите,
Парфюм на нуга сладолед,
миризма на пържена храна,
и кюфтета на скара.
Колко пъти си оставял сърцето си на „Република“?
О, колко много, повярвай ми, бих искал да те видя отново в прегръдките си.
Срещахме се
вечер в „Ринг“ кафе
Тъжно ми е, признавам,
то е затворено.
Сянката рисува следа от зебра,
върху кожата ми в парка,
Знам каква е температурата,
Любовта „толкова дълбока, толкова тъмна“.
Покана за пътуване,
да се върна, да те видя отново,
Като да четеш вечна поема,
от Лачезар Станчев.
Моля те, Вършец, моля те,
излекувай раните си,
Оставяш ли руините и счупването
да затрупат бъдещето?
Колко пъти си оставял сърцето си на „Република“?
О, колко много, повярвай ми, бих искал да те видя отново в прегръдките си.
+++++
Всеки ден има истории… всеки ден хората падат в дупки. Особено там. Онзи ден много се уплаших, имаше едно момче, малко закръглено – падна директно на лицето си. По очи падна. Като цяло всичко е направено точно така…
Георги: Сложи го добре, но се счупи.
Ваня: Георги! Това може да се поправи, отнема един час работа. Може да се постави само нов горен слой.
Георги: Може, да. Но вие няма да отидете в Италия, а вместо това ще вземете една кофа и ще я поправите сами.
+++++
Човекът-птица
Той е там всеки ден. Седи на ъгъла на пълния с хора площад. Чешмата е непосредствено до него. Зад гърба му има банкомат, един от двата банкомата в града. Той седи до най-заетия уличен търговец на гореща варена царевица с масло.
На този ъгъл, всяка сутрин човекът- птица се настройва с цялото си оборудване за целодневен градски къмпинг. Той има кантар за точно измерване, бастун за слепи, чадър, стол и голям кашон от банани върху основата на детска количка. Това е всичко, което има. Изглежда достатъчно за него. Човекът – птица се е заобиколил с предмети, които му дават смисъл. Неща, които са видими за другите, за нас, тези които преминаваме покрай него. Предмети, които оправдават седенето му по цял ден на ъгъла на площада и срещу фонтана.
Кантарът за тегло е най- очевидният предмет, които му дава смисъл,. Той предлага на всеки да се измери като използва възможността за разговор. Само за няколко монети всеки може да се измери. Казват, че така се прави тук. Различни хора на улицата предлагат услугата точно тегло. Никога не забелязах, някой да е стъпил върху везната му, за да се измери. Най-близкият му съсед се отдръпна и се премести от площада на близката улица. Така дистанцира бизнеса си от по-малко престижния бизнес с измерване на тегло.
На този забързан площад, където всчики се срещат поне веднъж на ден, човекът – птица остава невидим.
Само понякога и без причина решава да издаде мелодичен звук. В тези моменти, той изважда от дълбокия си десен джоб своята окарина на времето. Окарината на времето е във форма на птича глава, но ако се вгледате повече в детайлите й, ще видите формата на смъртоносно оръжие от миналото или далечното бъдеще. Всеки, който познава този духов инструмент, знае, че честотата в музикалната форма е строго пазена тайна и придава изключителна сила.
И тук нерелното се слива с реалното. Хората като човека-птица имат своята важна цел и причина да решат да останат някъде. Тя е свързана с баланса на енергиите. Можете да видите как с малки движения, когато дете се разплаче, той изважда окарината на времето и омекотява плача със специално подбрани ноти. Или когато бездомните градски кучета започнат да лаят около площада, той отново разделя кучета със звука на окарината. Колкото по-агресивен е звукът, като от близкото кафене, толкова по нежна, тиха и мека е музиката на окарината. Въпреки, че се случва чудо, рядко някой изобщо го забелязва.
Може би, по-малко известно е, че хората като човека-птица са научили мелодиите от древните учители от времето на царството Хирула, откъдето са всички легенди за Зелда.
Царството Хирула e било с разнообразна топография и е било населено с различни племена. То е било изпълнено с истории, които са се превърнали в мелодии чрез окарината на времето. Талантите могат да превърнат мелодиите в истории.
Човекът-птица като талантлив читател на мелодии е получил окарината на времето. Тази възложена задача се запечатва в тялото и ролята му.
Това ще е така до момента, докато човекът- птица стане видим за другите и неговите мелодии започнат да се чуват. Когато това се случи, той ще се върне в Храма на времето и ще бъде освободен от благородния си дълг. Ако досега не сте чули подобните на вятъра мелодии, които разказват за водата, това може да бъде последния ви шанс. Звукът на окарината на времето е на път да изпълни неговата песен на изкуплението.
Sound:
+++++
Историята на Марин
Да се сетя къде бяхме тогава, май в един град за техния фестивал…минавам по едно кръстовище и падам точно по средата на трафика. Тя дойде при мен, за да ме пази. Първо се огледа накъде да ме завлече. Казах й „Върви“, а тя ме дръпна за дрехите и ме измъкна от кръстовището на тротоара. Тя ме подуши и започна да лае. Не позволи на никого да се доближи до мен – дори на полицията. До пристигането на линейката. Дойде линейката, докторът дойде към мен, тя го подуши и го пусна да се приближи. Тя излая още веднъж. Качиха ме вътре в линейката, скочи и тя.
+++++
Обувки за подтискане на болката
Тук няма специален звук, има един обаче, който центрира града. Фонтанът в стил Бетон Брут е централният звук на града. От този звук се събират и разпръсват и други звуци.
Понякога, когато фонтанът работи и разпръсва звуците си в пространството, е лесно да се ориентирате в града. Звуците стават по-шумни или по-тихи, ако се отдалечите или приближите. Изисква се различен начин на мислене, за да чуеш града. В момента, в който успеем да превключим от зрението към чуването, виждаме това, което не сме чували досега.
Звукът на града ни я разкрива.
Съвсем случайно, стъпките от нейните скърцащи обувки навлязоха в звуковото пространство. Тя вървеше бързо и устремено. Понякога спираше, за да извади нещо от чантата си.
Стъпките й бяха в ритъм, въпреки пешеходната настилка пълна с дупки. Малки къси стъпки, които проявяват постоянство. Чува се спъване, но линията на ходене остава права. Казват, че тези тротоари не са ремонтирани повече от 20 години.
Вървяхме успоредно за известно време. Последвах звука на обувките й. Беше невъзможно да не чуеш скърцането. Сигурна съм, че е решила да обуе тези скърцащи обувки точно в този ден и е имала конкретен повод затова. Някак си не исках да повярвам, че може би това са единствените й удобни обувки. Каишките бяха набраздили краката й във форма на светкавица. Изглеждаше, че не изпитва болка. Това са най-удобните й обувки.
Тя премина покрай магазина за плодове и зеленчуци, после покрай друг магазин за хранителни стоки. Покрай група шумни ромски жени, застанали в средата на пътя. Беше ясно, че тя нямаше намерение да спре или да промени поската си. Жените се отместиха настрана. Късите й малки стъпала се блъскаха в бетона и задържаха нейните скърцащи обувки здраво на земята.
Тя и обувките й напредваха нанякъде, имаха цел, която беше известна само за нея. В един момента тя спря. Скърцането също спря. Каква маневра! Бързо и внезапно спиране. Тя отново прерови чантата си и извади мобилния телефон.
Разговаряше, застанала в средата на паважа. Нейната силна фигура, обута в тези обувки, държеше баланса. Те я заземяваха на тротоара. Тя познаваше тези големи дупки. Тя познаваше този град. Изведнъж продължи отново, със същата скорост, със същия размер на стъпките, в същата посока.
В един момент, точно вляво от нея, голям тътен от експлозия създаде плътен облак прах. Друга голяма сграда в стила Бетон Брут беше разрушена от багер. В този момент този звук доминантно заглушаваше всички останали звуци. Стъпките й, без никакво колебание продължиха да скърцат през прашния облак. Сякаш нищо не се беше случило. Сякаш това външно заметресение не може да растърси нищо в нея. Тя продължи по пътя си. Имаше само еди „такт“. Тя слезе от тротоара и изчезна в облака прах.
+++++
Перфектният кандидат – г-н Александър Колев
Цветът на Вършец не е само един. Има поне четири, за всеки сезон. Къщата ми е обърната директно към планината, така че често има много повече от четири цвята. Понякога зеленото прелива във виолетово. Има поне 10 различни нюанса на белия сняг. Ако броим небето над планината, постоянно променяйки цвета си. В крайна сметка Върщец е като картина на Ван Гог, докато е на халюциногени.
За съжаление звукът на Вършец наскоро не се чува. Израснал съм тук и споменът за улици, пълни с деца, днес е само спомен. Но се надявам все повече да чувам гласовете на младите хора, туристите, които идват тук за спорт и активна почивка…
Както много други места в България и особено Северозападна, и тук мирише на гнила администрация. От дъното до върха. Което за съжаление не позволява на града да се развива според възможностите си.
+++++
Моля те, усмивка!
Накрая на планината,
В сърцето на града,
На брега на морето,
В открито море,
Или пък в океаните,
Сред пустинята,
В едно езеро,
До един извор,
Или до девствена гора,
Има петна,
Има миризми.
Има дъждове по-добри от други,
Знаеш,
Има рани по-тежки от всички останали,
Знаеш,
Слънца, които изгарят повече от всички звезди,
Знаеш,
Води по-бистри,
По-чисти,
По-меки,
Да, ти знаеш това.
Имам странен вкус в устата,
Казаха, че не било страшно,
Знаеш,
Един такъв странен мирис в устата,
По кожата,
Нищо не е,
Казаха ми вече,
Нищо не е,
Един такъв друг цвят на кожата също,
Нищо,
Петна само,
О, нищо,
Така казаха,
Дори тук,
Нищо.
Дори тук,
Накрая на планината,
В сърцето на града,
На брега на морето,
В открито море,
Или пък в океаните,
Сред пустинята,
В едно езеро,
До един извор,
Или до девствена гора,
Има петна,
Има миризми,
Нищо не е,
Казват ми, че няма нищо,
Странна миризма,
Особена миризма,
Необичайни петна,
На върха на планините,
В сърцето на долината,
Нищо не е,
Нали?
Чух силен шум!
Не чухте ли?
Нима не чухте?
Беше като дъжд,
Валеше,
Нали така?
Да не е буря?
Не чухте ли?
Като взрив,
Като експлозия,
Но не е това,
Нали?
Нищо не е,
Нали?
Казват ми, че няма нищо!
А вие?
Какво има, тате?
Какво има?
Продължавайте с играта, деца!
Продължавайте с играта,
Нищо няма,
Нищо няма,
Какво има, тате?
Къщите имат запустял вид,
Нали?
Не е вярно,
Има много хора вътре в тях,
Стените са изморени,
Покривите поддават,
Казвам ви да се усмихнете за снимката,
Нищо не е,
Пейзажът е красив и величествен,
Нищо няма,
Но къщата ще се срути, нали?
Не е вярно,
Казвам ви да се усмихнете,
Не е това,
Ще направя снимка,
Усмихнете се,
Усмихнете се,
Усмихнете се,
Усмихнете се,
Притиснете се един до друг,
Стискайте силно,
Не се побирате вътре,
Не се побирате в рамката,
Притиснете се всички,
За снимката, всички,
Притиснете се,
Усмивки!
Без прищипани устни, моля ви,
Ощипете ме, ако това не е вярно,
Усмихнете се за снимката,
Така сте по-красиви,
Усмихнете се!
+++++
Деца
Хайде, позволете ми да прочета бъдещето ви.
З-Е-Л-Е-Н
7-ма клетва: Завинаги ли ще останеш във Вършец?
Да да да.
Защо?
Защото тук има минерална вода.
+++++
Be First to Comment